Хагската спогодба е сключена в рамките на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Страни по спогодбата могат да бъдат само държави, които участват в Парижката конвенция.
Основната цел на Хагската спогодба е предоставяне на международна закрила за заявен дизайн чрез подаване на една заявка за дизайн в международното бюро на СОИС в Женева. Целта на международната регистрация на промишлен дизайн е получаване на изключително право върху промишления дизайн на териториите на избрани от заявителя страни от страните – членки на Хагска спогодба.
От особена важност за производителите, които пласират своите стоки на международно равнище, е осигуряването на защита на техните дизайни на международния пазар. С това се заемат правителствата на някои държави като организират Международния Регистър на Промишлените Дизайни. Този регистър е отговорност на Световната Организация по Интелектуална Собственост (СОИС) и е в съответствие с Хагската спогодба за международно депозиране на промишлени дизайни. Споразумението е подписано на 6 ноември 1925г., след което е преработено и подобрено в Лондон на 2 юни 1934г. и в Хага на 28 ноември 1960г. То е допълнено още от Акта, подписан в Монако на 18 ноември 1961г. и Акта от Стокхолм, подписан на 14 юли 1967г. До сега към Хагската спогодба са се присъединили общо трийсет и четири държави.
Хагската спогодба дава възможност на държавите – членки да получат чрез една единствена заявка, направена в Международното бюро на СОИС, защита на своя промишлен дизайн в тези страни – членки на спогодбата, които е посочил в своята заявка. В зависимост от това, за къде е направен международния депозит на дизайн, дали за страни, присъединени към Акта от 1934г., или към страни, присъединени към акта от 1934г. и към този от 1960г., или пък само към този от 1960г., териториалното разширение на депозита ще се отличава в зависимост от избраните страни. Следва да се направи разлика между трите типа на заявяване.
Първо, международния депозит, ръководен от Акта от 1934г. е международен депозит, чрез който е заявен дизайна по две причини:
Заявителят е гражданин на страна, присъединена към този Акт;
Заявителят е гражданин на страна, принадлежаща към двата Акта – този от 1934г. и от 1960г., но не е посочил страна по Акта от 1960г. Второ, международния депозит, ръководен от Акта от 1960г. е избран по две причини:
Заявителят е гражданин на страна, членка на този акт;
Заявителят е гражданин на държава, членка на двата акта – от 1934г. и от 1960г., като в същото време се отказва от преимуществата при заявяване в страни, членки на акта от 1934г.
Трето, международен депозит, определен от Акта от 1960г. е избран когато заявителят е гражданин на страна, членка едновременно на двата акта – от 1934г. и от 1960г. и същевременно е посочил една или няколко страни, членки на Акта от 1960г., без да се отказва от ефекта от депозита в страните, присъединени към Акта от 1934г.
Икономическия смисъл на тази международна регистрация на дизайна е насърчаване на инвестициите в нови продукти, осъвременяване на външния вид на продуктите, обогатяване на пазара с нови асортиментни позиции, повишаване на конкурентноспособността на фирмите, представящи нови продукти и своеобразна реклама на достиженията във фирмата в областта на дизайна чрез публикация на защитените и намиращи се под нейно изключително право дизайнерски решения. Чрез международната регистрация по Хагска спогодба на дизайн, заявителят реализира финансови и административни икономии. Чрез подаване на една заявка на френски или английски език се получава закрила в 30 страни по света (с изключение на тези, които отхвърлят заявката по материално – правни причини – България, Унгария, Молдова и Румъния провеждат експертиза за съответствие на международния дизайн по критериите за регистрация на дизайна съгласно националното си законодателство). България е страна – членка по Хагска спогодба от 11.12.1996г. като тя се е присъединила към акта от ‘60г. и към акта от ‘67г. от Стокхолм.
Заявител на международния дизайн може да бъде гражданин на страна – членка на Хагската спогодба, като под гражданин се разбира всяко физическо или юридическо лице с националност, адресна регистрация, съдебна регистрация или ефективно действащо предприятие на територията на страната – членка.
Международното депозиране може да се извърши при международното бюро:
направо,
или
чрез посредничеството на националното ведомство на една договаряща държава, ако законодателството на тази държава го позволява.
Националното законодателство на всяка договаряща държава може да изисква всяко международно депозиране, за което тази държава се счита като държава на произхода, да бъде извършено чрез посредничеството на нейното национално ведомство.
Международното депозиране съдържа заявка, една или няколко снимки или всякакви други графични изображения на промишления дизайн, както и документ за платените такси, предвидени от правилника.
Заявката съдържа:
списък на договарящите държави, в които заявителят иска международното депозиране да произведе ефект;
посочване на продукта или продуктите, в които е предвидено да се използва промишления дизайн;
указание за датата, държавата и номера на първоначалното депозиране, което дава основание за ползване правото на приоритет;
всички други сведения, предвидени в правилника.
Заявката може да съдържа още:
кратко описание на характерните елементи на промишления дизайн;
декларация, в която се посочва името на действителния създател (автора) на дизайна;
молба за отлагане на публикацията;
екземпляр или макети на продукта, в който е приложен промишления дизайн, също могат да се приложат към заявката.
Множественото депозиране (множествена заявка) може да съдържа повече промишлени дизайни, предназначени да бъдат от един и същи клас по Международната класификация от Локарно.
Международното бюро води международен регистър на промишлените дизайни и извършва регистрирането на международните заявки. Международната регистрация се счита, че е била извършена на датата, на която Международното бюро е получило заявката. Тя трябва да е оформена, както и таксите, платими едновременно със заявката, снимката или снимките или всякакви други графични изображения на промишления дизайн. Ако те не са били получени едновременно се счита, че международната регистрация е била извършена на датата, на която е била изпълнена последната формалност. Регистрацията в случая носи същата дата. Международните депозити и тяхното допълване, обновяване, анулиране и др. се публикуват от Международното бюро в месечен периодичен печат на “Бюлетин за международни дизайни”. За дизайни, депозирани по Акта от 1960г., публикацията включва още възпроизвеждане на дизайните или на част от елементите в тях.
При Международните депозити, обусловени от Акта от 1934г., заявката трябва да бъде попълнена на френски език, а за депозитите от Акта от 1960г., заявката може да бъде попълнена на английски или френски език. Всичко, което се публикува в Международния регистър е на английски и френски език, кореспонденцията между Международното бюро и заявителя е на английски или френски език в зависимост от това на какъв език е подадена заявката за международен депозит.
За всяко международно депозиране Международното бюро публикува в периодичния бюлетин:
Репродукция в черно и бяло или по молба на заявителя цветни репродукции на снимките или на всякакви други графични изображения;
Датата на международното депозиране;
Сведения, предвидени в Правилника.
Горепосочената публикация, по молба на заявителя може да се отложи за поискан от него период, като той не може да надвишава 30 месеца, считан от датата на международното депозиране. В течение на този период заявителят може да поиска по всяко време незабавната публикация на заявката или да я изтегли. В заявлението се посочва сумата, която заявителят дължи за заявения от него дизайн, като се отчитат броя на заявените дизайнерски решения и страните, за които се търси международна регистрация. Ако една от посочените страни е България, Молдова, Унгария или Румъния се налага плащане на такса за експертиза.
Всяка заявка, регистрирана при Международното бюро, произвежда във всяка една от договарящите държави, посочени от заявителя в неговата заявка, същото действие, както ако всички формалности, предвидени от националния закон за получаване на закрила, са били изпълнени от заявителя и всички административни действия, предвидени за тази цел, са били изпълнени от националното ведомство на тази държава.
Международните депозити не изискват базова регистрация. Те се заявяват директно в Международното бюро на СОИС от заявителя или негов представител, използвайки формуляр, който се попълва безплатно от Международното бюро. Въпреки всичко, това може да се направи и от националното ведомство на страната, където закона го позволява. В някои страни, закона предвижда депозита да бъде направен в националното ведомство в страната на произхода.
При международния депозит има определени такси, които са изложени в информационна бланка DM/INF1 “списък с такси”. Ако депозита е направен по Акта от 1934г., таксите варират в зависимост от това дали заявката е направена за един дизайн, от 2 до 50 дизайна или от 51 до 100 дизайна. Ако депозита е по Акта от 1960г., таксите се състоят от такса за международен депозит, такса за международна публикация, обичайна такса за посочена страна и където се изисква, такса за различните стоки, такса за публикация.
Когато веднъж е влезнал международния депозит в Регистъра, той има еднакъв ефект за всяка от страните, за които е поискана закрила и има същата тежест, ако дизайна директно е заявен в националните ведомства на тези страни. Всяка страна, членка на спогодбата, ако законодателството й го позволява, може да издаде отказ за закрила на дизайна ако той не отговаря на изискванията за това. Отказът трябва да бъде съобщен в Международното бюро до шест месеца от датата, на която националното ведомство е получило периодичния бюлетин, в който международния депозит, обект на отказа е публикуван. В такъв случай, притежателят на депозита може да обжалва. Международното бюро не е упълномощено да изразява мнението си по въпроса дали отказа е правилен и не може да се намесва при нито едно положение и да решава проблемите, произлизащи от този отказ.
След като заявката е подадена в международното бюро на СОИС започва формална експертиза по нея. Формалната експертиза се провежда съгласно правилник за приложение на Хагска спогодба като възможни причини за неблагоприятен изход са:
Заявката не съдържа необходимите данни за заявителя;
Заявлението не е попълнено на един от допустимите езици;
Изображенията на дизайна не са приложени към заявлението;
Изображенията не отговарят на специфичните изисквания за тях;
Няма записана дата на международно заявяване.
Ако в хода на формална експертиза бъдат установени нередности в заявката, заявителят бива уведомен писмено и поканен да отстрани недостатъците в заявката си. От датата на поканата тече срок от 3 месеца, в който заявителят трябва да отстрани нередностите. Международния депозит носи датата, на която корекциите са получени в бюрото на СОИС. Ако не се отстранят нередностите, международна регистрация не се осъществява.
Националното ведомство на договарящата държава, чието национално законодателство предвижда отказ на закрилата в резултат на служебно извършена административна експертиза или в резултат на противопоставянето на трето лице, в случай на такъв отказ трябва да уведоми в срок от шест месеца Международното бюро, че промишления дизайн не отговаря на изискванията, които това законодателство налага.
Ако отказът не е съобщен в срок от шест месеца, международната регистрация произвежда действие, считано от датата на тази регистрация. Във всяка договаряща държава, която извършва експертиза за новост, ако един отказ не е бил съобщен в срок от шест месеца, международната регистрация, запазвайки своя приоритет, произвежда действие в тази държава, считано от изтичането на посочения срок, освен ако националното законодателство не предвижда една предшестваща дата на регистрациите, извършени при нейното национално ведомство.
Уведомлението за решението за отказ трябва да съдържа:
съображенията, поради които е било решено, че промишления дизайн не отговаря на изискванията на националния закон;
срока, в който трябва да се подава искане за преразглеждане или за предявяване на съдебен иск;
инстанцията, до която трябва да се отправи това искане или съдебен иск.
Ако международното депозиране на дизайна е извършено в шестте месеца, следващи първоначалното депозиране на същия промишлен дизайн в някоя от държавите – членки на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост, и ако е искан приоритет за международното депозиране, датата на този приоритет ще бъде датата на първоначалното депозиране.
Международната регистрация може да бъде подновена на всеки пет години само чрез заплащане на предвидените в Правилника такси за подновяване в течение на последната година от всеки петгодишен период.
Чрез една допълнителна такса, определена от Правилника, се предоставя допълнителен срок от шест месеца за подновяване на международната регистрация. Подновяването може да бъде ограничено само до определени промишлени дизайни, включени в една множествена заявка.
Времетраенето на закрилата, предоставена от договаряща държава, на промишлените дизайни, обект на международното депозиране, не може да бъде по – кратко от:
десет години, считано от датата на международното депозиране, ако това депозиране е било предмет на подновяване;
пет години, считано от датата на международното депозиране, при липса на подновяване.
За всички международни депозити, обусловени от Акта от 1934г., времето на закрила е 15 години от датата на заявяване, като този период е разделен на два такива: първия е от 5 години, а втория от 10 години. Всички международни депозити от Акта от 1960г. са действащи за първия период от 5 години и могат да бъдат подновени само още веднъж за 5 години само за някои или за всички дизайни, включени в заявката и за всички или някои от посочените страни. Страни, които предвиждат закрила на дизайна за повече от 10 години, депозита може да се поднови няколко пъти, като всеки път е за период от 5 години.
Международното бюро трябва да регистрира и да публикува всяко изменение, засягащо собствеността върху промишления дизайн, обект на международна регистрация, която е в сила. Прехвърлянето на собствеността може да бъде ограничено до правата, произтичащи от международната регистрация, само в една или няколко договарящи държави и в случай на множествена заявка, само за отделни промишлени дизайни, включени в тази регистрация.
Титулярът на международната регистрация може да се откаже от своите права за всички договарящи държави или само за една част от тях и в случай на множествена заявка, само за една част от промишлените дизайни, включени в тази регистрация, чрез декларация, адресирана до Международното бюро.
Международното бюро регистрира декларацията и я публикува.
Таксите, предвидени в Правилника, обхващат:
таксите за Международното бюро;
таксите за договарящите държави, посочени от заявителя, а именно: такса за всяка от договарящите държави; такса за всяка от договарящите държави, която е извършила експертиза за новост и която изисква такса за такава експертиза.
Таксата за международното депозиране на дизайн се увеличава с такса публикация в Бюлетина.
Нови положения в Хагската спогодба:
Увеличен е периода за отлагане на публикацията до 30 месеца;
Ако заявката посочва страна, за която отлагане е недопустимо, тогава става предмет на отделен договор в който се изясняват тези положения;
За страни като Хърватска, Естония и Словения, периода на отлагане не може да надхвърля 12 месеца;
В Исландия и Украйна съществуват специални условия за отлагане на публикацията.
Текстът от 1960г. на Хагската спогодба внася някои съществени изменения, по – характерни от които са следните:
Международното депозиране може да бъде предшествано от национално депозиране в страната на произхода, ако нейното вътрешно законодателство предвижда това;
За всяко депозиране се подава една международна заявка, по образец на Международното бюро на френски или на английски език, заявката може да бъде единична или множествена;
Заявката може да се подава от заявителя директно в Международното бюро или чрез компетентното ведомство на страната на произхода, ако националното й законодателство предвижда това;
Международната регистрация поражда ефект само в тези страни-участнички в спогодбата, които изрично са посочени от заявителя;
Времетраенето на предоставената закрила не може да бъде по – кратко от пет години, когато националното законодателство не допуска подновяване, и не по – кратко от десет години – когато допуска подновяване;
Всяка страна – участничка в спогодбата има право да отказва закрила на промишлен дизайн, ако в процеса на експертизата се установи, че не отговаря на изискванията на националния закон; за това решение националното ведомство уведомява писмено Международното бюро не по – късно от шест месеца от датата, на която е получило публикацията на Международното бюро, съдържаща въпросния дизайн;
Публикациите за депозираните промишлени дизайни в Международното бюро освен текст, съдържат задължително и изображението на дизайна;
За международното депозиране на промишлени дизайни заявителят плаща международна такса за услугите, извършвани от Международното бюро, и национални такси за услугите, извършвани от компетентните ведомства на посочените страни.
Предимствата на създадената от Хагската спогодба система за международна закрила на промишлените дизайни за заявителите и за страните, които участват в нея, се изразяват в няколко направления:
опростена и улеснена процедура, която води до значителни икономии на труд, време и средства;
възможности за постигане на по – широка териториална и по – дълготрайна закрила на промишлените дизайни, което се отразява благоприятно на икономическите резултати от реализацията им;
административни облекчения и икономии на компетентните ведомства на страните – членки на спогодбата;
международно признание на дизайнерите за тяхното творчество и допълнителен стимул за неговото развитие;
допълнителни гаранции и защита на интересите, като важна предпоставка за насърчаване на производството и търговията.
Посочените предимства са реален израз на ефективността на международната система, което се потвърждава от факта, че регистрационната активност по международната система е около 10 пъти по – висока в сравнение с националните процедури на същите страни.
Тук следва да изложим кратка статистика на регистрираните дизайни по години, брой регистрирани дизайни и страни.
От 1928г. до края на 2004г. са регистрирани 1 921 058 дизайна. Години на пикова активност са от 1996г. до 2004г. като след това има тенденция на спад.
Страни с най – висока активност са:
1. Швейцария и Германия – 30% от всички заявки;
2. Франция – 20%;
3. Бенелюкс – 10%;
4. Италия – 6%;
5. всички други – 4%
От 1998г. до 2004г. България има следната активност по направени заявки:
1998г. – 2бр.
1999г. – 3бр.
2000г. – 2бр.
2001г. – 8бр.
2002г. – 8бр.
2003г. – 10бр.
2004г. – 9бр.
По класове заявителската активност е следната:
10 клас – часовници и др.;
6 клас – мебели;
9 клас – опаковки;
12 клас – транспортни средства.
След присъединяването на България към Хагската спогодба, между 2000г. и 2004г. се подават следните заявки:
2000г. – 465бр.;
2001г. – 520бр.;
2002г. – 574бр.;
2003г. – 507бр.;
2004г. – 455бр.
