КАК НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИ МОДЕЛИ ПОМАГА НА БИЗНЕСА

инж. Мария Янакиева-Златарева

Създаването на доста различна като процедури законова уредба бе продиктувано от необходимостта да се даде възможност на предприятията в страна и на външните инвеститори да получават по-бързо защитни документи, за да могат да реализират във формираната в България вече 17 години конкурентна среда своите нови технически разработки. Всъщност, реализацията на потенциала на българските изобретатели през тези години бе доста трудна, както финансово за тях (българинът обича той да има правата върху създаденото), така и като значително бавното достигане до желания краен резултат – получаването на патент за изобретение или за полезен модел. Независимо, че съгласно отменения Закон за патентите, за издаване на патент за полезен модел, към този обект на защита имаше значително по-ниски изисквания за регистрабилност, процедурите бяха идентични с тези за патентите.

Новият „Закон за патентите и регистрацията на полезните модели”, наричан кратко ЗПРПМ, има идеята да съкрати пътя от подаване на заявка за регистрация на полезен модел в Българското патентно ведомство до получаване на защитния документ. При това, законодателят е предвидил и една отлична възможност за едновременно съществуване на две заявки за един и същ технически обект – едната за патент за изобретение, а другата – за регистрация на полезен модел (чл. 75б). Предвидена е също и двукратна възможност при провеждане на процедурата по издаване на патент за изобретение, заявката да може да бъде трансформирана в такава за регистрация на ПМ (чл. 46б, ал. 3 и чл. 47а, ал. 1 и 2). По отношение на изискванията, процедурата по регистрацията на полезните модели и възможностите на реализиране на правата може да бъде направен обстоен анализ, който не е предмет на настоящата статия.

Другата идея на закона е да предвиди една съвременна процедура по издаването на патенти, при която заявителят да може да прави избор на пътя за защита на създадените технически решения, така че да получи най-доброто за своите цели.

Тук ще бъдат разгледани някои особеностите на процедурите, поставените изисквания към заявките за изобретения и резултатите от тях.

В ЗПРПМ е въведена тристепенна процедура по издаване на патент, която се провежда на следните етапи:

–проверка на формалните изисквания – към тях са включени: установяване дали заявката не съдържа класифицирана информация (когато е български заявител), проверка дали е представено описание, достатъчно разкриващо създаденото изобретение, както и съответно претенции, ако са необходими чертежи, реферат и данни за претендирания приоритет (ако се претендира), и документ за платени такси. Тези такси включват освен такси за проверка на формалните изисквания и такси за предварителна експертиза. Предвидено е, ако в заявката липсват някои от посочените атрибути, от заявителя да бъде поискано отстраняването на недостатъка в тримесечен срок, който не може да бъде продължаван. Тримесечният срок тече от датата на получаването на съобщението за това от заявителя или от упълномощено от него лице.

Интересно защо срокът за отговор на забележките на формалната експертиза не може да бъде продължаван, може би защото заявителят трябва да получи по-бързо своя защитен документ? Следва да се има предвид, че съгласно текста в Закона за патентите, отменен от настоящия този срок можеше да бъде продължаван двукратно и по този повод нито един заявител не се е жалвал срещу процедурата. Всъщност логиката е, че когато някой бърза, той взема съответните бързи решения, отговаря бързо и не иска продължения на срокове. Обратно, когато има обективни причини за забавянето, например отсъствие от страната, заболяване и т.н., вместо да може срещу съответни такси, да поиска необходимото му продължаване, той ще загуби правата си върху вече направеното заявяване, предвид текста на ЗПРПМ че „заявката се счита за оттеглена”. В замяна на това, ще има едно бързо издадено решение на административния орган. Това в никакъв случай не е в полза на развитието на промишлеността, нито в полза на стимулирането на изобретателската и заявителска активност.

-предварителна експертиза – извършва се проверка по отношение на съставянето на описанието и претенциите и представените примери. Когато изобретението се отнася до биологичен материал се проверява дали е представен документ за направения преди датата на приоритета депозит в международната банка за микроорагнизми, съгласно чл. 7 на Будапещенския договор за международно признаване на депозита на микроорганизми за целите на патентната процедура (БДМПДМЦПП). Извършва се и проверка относно единството. При установяване на недостатъци, експертизата съобщава това на заявителя и дава тримесечен срок за отстраняването им. Този срок може да бъде продължаван срещу заплащане двукратно.

Както се казва „до тук добре, но…” какво става с подписания от България Будапещенски договор, цитиран в  чл. 37, ал. 2 на ЗПРПМ. Текстът на чл. 37, ал. 3 на ЗПРПМ задължава заявителя, който вече е направил депозит на биологичен материал в Международна банка за микроорганизми да направи депозит на същия този материал и в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури (НБПМКК). Това изцяло противоречи на (БДМПДМЦПП), ратифициран от РБългария с Указ № 903 от 08.05.1978 г на ДС и на правилника за приложението му. Договорът е създаден с цел избягването на допълнителни затруднения за депозиращия. Там е записано, че “Договарящите страни, които във връзка с процедурата по патентоване допускат или изискват депозиране на микроорганизмите, ще признават депозирането на микроорганизъм, извършено при международен депозитен институт.” При това “никоя договаряща страна не може да поставя изисквания, различни от тези, които са предвидени в настоящия Договор и Правилника за приложение, или пък да поставя допълнителни изисквания”. Само че новият ЗПРПМ има идеята да „подпомогне” бизнеса в България като поставя все повече и повече административни пречки пред него. С други думи, освен депозита в международния орган, се изисква втори депозит в България. Както се вижда, налице е едно основание за отказ за издавене на патент на етап предварителна експертиза, което противоречи на подписан от България договор. Но пък има едно още една възможност за бързо издадено решение на административния орган. 

-материална експертиза – тя се извършва по изрична молба на заявителя, придружена от такси за експертиза и подадена в 13-месече срок от датата на подаване на заявката в ПВ, съответно от приоритетната дата (чл. 46б, ал. 2). Не е добре този срок да бъде пропуснат, защото „заявката се счита за оттеглена”. Все пак има шанс – до изтичане на 15-тия месец от приоритетната дата може да се подаде искане за трансформация на заявката за издаване на патент в искане за регистрация на полезен модел, разбира се при спазване на изискванията за регистрация на полезни модели (чл. 46б, ал. 3). Най-общо трансформация не може да бъде направена при заявки за методи, химични съединения или тяхното използване и изключените от патентоспособност по чл. 7 на ЗПРПМ и решенията които не се считат за полезни модели, съгласно чл. 6, ал. 2 и 4 на ЗПРПМ.

Ето още една уловка на закона – когато посочените по-горе срокове се отнасят до заявка на български заявител, 13-тия и 15- тия месеци могат да бъдат проследени и спазени при благоприятно стечение на обстоятелствата, свързани със сроковете на формалната и предварителна експертизи, но по отношение на заявките, за които се иска приоритет, драмата е изцяло за заявителя. Както добре се знае, приоритет за заявка за патент може да се претендира, съгласно чл. 4, буква С, ал. 1 на Парижката конвенция, в срок от 12 месеца от датата на първото подаване в друга държава. Т.е. преди изтичането на 12-тия месец заявката се подава в БПВ и преди да се проведе каквато и да е формална и предварителна експертиза, заявителят трябва да е поискал материална експертиза и да е заплатил такси за нея, даже и ако и все още да не е заплатил таксите за заявяване или ако все още не е готов превода на описанието. Т.е. изисква се поведение на заявителя извън всяка логика. Още по-интересно е движението на заявките по реда на РСТ-процедурите. Съгласно договора, тези заявки могат да бъдат подадени в БПВ преди изтичането на 31-месеца от датата на приоритета. Следователно, молба за експертиза и заплащане на такси в БПВ се дължат преди изобщо заявителят да е пристъпил към влизане в национална фаза на международната заявка. Доста интересно, нали?

Все пак, трябва да се отбележи, че процедури с така наречена „отложена експертиза” – такава, която се прави при поискване от заявителя в определен срок – е известна от повече от 20 години в практиката на различни страни. Въвеждането на такава процедура бе наложено тогава от високата заявителска активност. Например в Германия или Япония, срокът беше 7 години от датата на приоритет. Съвременната динамика на развитие на техниката, както и на технологиите за комуникация, накара съответните законодатели да съкратят сроковете, които към момента са 3 (три) години, т.е. 36 месеца. Както се вижда, нито един заявител не би имал проблеми със спазването на подобен срок, а и заявките ще бъдат достатъчно бързо разглеждани, предвид участието на преобладаващата част от страните в света в посочените международни договори. Що се отнася до заявителската активност в България, от отчетите на Българското патентно ведомство се вижда, че за 2005 г общият брой заявки е бил 402, от които от български заявители 346, а за 2006, съответно 424 и 372. Т.е.средно по 35 заявки на месец, от което не може да се направи заключение, че има бум в заявяването и е необходимо изрично да се установи интереса на заявителя с поставянето на срок и такси за експертиза. Във всеки случай, очевидно е, че посочения в ЗПРПМ срок е необоснован и нелогичен.

–вземане на решение по заявката – положително решение на експертизата за издаване на защитен документ, съобщаването на отрицателно становище на експертиза, кореспонденцията със заявителя и отказът на издаване на патент по принцип са известни отпреди процедури и съответно и в ЗПРПМ са предвидени аналогични на ЗП срокове за обжалване от недоволната страна.

Интересното е какъв подход е предвиден за тези заявки в експертиза, които са заварени от влизането в сила на закона. За заявките за патенти, ако са платени таксите по предходния закон, процедурата продължава с материална експертиза по вече известните правила. Когато заявките се отнасят до полезни модели, е предвидено да са подаде молба за трансформация, съгласно § 74, ал. 3 на ПЗР към ЗИДЗП. В случай, че таксите за заявяване и експертиза са платени, Патентно ведомство на РБ извършва проучване и, съгласно ал. 4 към същия текст, резултатите от нея се съобщават на заявителя.

До тук. Какво следва да направи заявителят? Какво следва да направи Патентното ведомство? Ами те си решават, защото няма указания в закона или в преходните и заключителни разпоредби. При тази свобода на действия, кога ли и на какво основание някой ще може да заличи издадения защитен документ? Доста ясно, нали!

Не бих могла да не отбележа и още една особеност на ЗПРПМ – въвеждането на най-разнообразни срокове – от 1, 2, 3 месеца, преклузивни и с различна възможност за продължаване. Всъщност и срокът за заплащане на такси за регистрация на полезен модел е едномесечен, с което също се цели намаляване на срока за издаване на защитния документ, но отново за сметка на заявителя. Както вече по-горе бе споменато, ако той бърза, ще вземе решение бързо и ще плати, но този срок е недостатъчен, например за съобщаване на чуждестранните заявители, и за извършване на плащането.

Изводът от този кратък анализ е, че заявителите трудно биха се справили сами – налице е възможност за пропускане на срокове, като липсват и процедурни указания за някои действия на ПВ и на заявителя.