Това, което аз съм учила и с което съм се занимавала е съвсем различно от тази тематика и проблематика, поради което пристъпвам към темата с плахост, но с желание съвсем „аматьорски” и без претенцията на сериозен научен труд да разгледам и поразсъждавам относно търговските марки, модата и влиянието на всички тях, заедно и поотделно, върху нас, средностатистическите клиенти.
Търговската марка е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякаква комбинация от такива знаци. Правото върху марка се придобива черз регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Правото на регистрация принадлежи на първия заявител. Правото върху марка е изключително право. Първоначално правото върху марка се придобива за срок от десет години, считано от датата на подаване на заявката за регистрация. Регистрацията може да бъде подновявана неограничен брой пъти за допълнително периоди от десет години. При подновяване се заплаща държавна такса. Подновяването следва да се извърши преди датата на изтичане на първоначалния десетгодишен период или най-късно шест месеца след изтичането му, като в този случай се заплаща такса в двоен размер.
Търговска марка, принадлежаща на друго лице, може да се използва само и единствено със съгласието на притежателя й. За целта се подписва лицензионен договор между страните, който обективира постигнатото между тях съгласие. Сключените лицензионни договори се вписват в регистъра, поддържан от Патентно ведомство на Република България, за да имат дейстие и сила спрямо трети лица.
В Република България компетентния държавен орган за регистрация на търговски марки е Патентно ведомство. Съгласно Законът за марките и географските означение, лицата могат да извършват действия пред Патентно ведомство лично или чрез представител по индустриална собственост- това са лица с доказана компетентност и познания в областта на марковото право, които са вписани в нарочен Регистър, поддържан от Патентно ведомство. Други лица не могат да извършват законно и официално действия пред Патентно ведомство. ( http://ipbulgaria.bg/?page_id=150 )
Това е от теоретична гледна точка…тази на специалистите в областта, каквато аз не съм, няма и да бъда…чисто емоционално и съвсем лаишки разглеждам търговските марки…защото те не са просто знаци, просто думи или символи…те са характеристика, важна при това, на продукта или организацията. Те са име. А какво е името? Постоянно казваме, че не името прави човекът, а човекът прави името (особено когато не харесваме въпросното име), но щом този израз е толкова разпространен ( и успокояващ притежателите на неособено звучни или харесвани имена), няма нужда да се убеждаваме в силата и важността на името, нали?! Името е това, което те отличава от другите, името е това, с което те запомнят- е, понякога с името, понякога- с фамилията, понякога пък- с прякора ти, но името си е име, важно е, и затова е важно да се замислиш и да помислиш добре, преди да дадеш име на нещо- било то детето ти, домашния ти любимец или фирмата. Защото така съществото или нещото, което си „кръстил”, ще бъде запомнено, така ще бъде разпознавано и това ще е първото нещо, с което другите ще го свързват. И независимо дали става дума за име на дете или търговска марка, името винаги носи и ще носи сила, товар, заряд- положителен или отрицателен. И също като името на детето, което отличава твоето дете от другите,и търговската марка има същата функция, и тя е израз на дадена организация, носи в себе си част от духа й, от индивидуалността (или индивидуалностите) на създателя (или създателите й), носи и частица от своето време…а защо не и от стила и модата на времето си.
И за да се запази тази индивидуалност, след като веднъж си имаш търговска марка, която си е твоя, трябва да си я пазиш, точно както си пазиш детето. Пазиш го, когато е малко, защото не може да се пази само, пазиш го, когато расте, защото не си сигурен, че може да се опази правилно…пазиш го и когато вече е голямо и всъщност вече няма нужда от помощта и закрилата ти…защото си е твоя рожба и винаги ще си остане такава за теб, независимо колко голямо, силно и успяло е станало…защото, пазейки го, ти всъщност опазваш себе си, споменът за това, което си бил преди години, споменът за това, което то е било преди години… Знаем, че да си щастлив в работата, трябва да се занимаваш с нещо, което харесваш и обичаш (колкото и трудно да е това, приложено на практика, в нашата си, българска реалност и действителност). Но ако си успял да го постигнеш и си създал своя търговска марка, е важно да си я защитаваш и опазваш по надлежния ред, водейки се от всички правила, закони, точни, алинеи и т.н., обръщайки се за помощ към съответните специалисти, при нужда. Защото тя е знак- твоят знак за различност и уникалност. И колкото е по-силна, толкова повече възможности ти дава, толкова повече ти помага да си различен и запомнящ се, толкова повече ти помага да диктуваш модата, толкова повече тя сама започва да говори за себе си, води със себе си различни асоциации- за качество, стил, престиж и т.н. Чрез нея можеш да допълваш “target” групите си, да влияеш на начина на живот, на културата, на начина на мислене на хората. Тя започва да влияе и привлича хора от все повече различни групи, които се асоциират или пък им се иска да се асоциират с нея, като по този начин твоето дете- търговска марка, става важно и значимо не само за теб, а и за определени групи от хора. И колкото по-мощна, влиятелна и богата е тя, толкова повече може да си позволи- може да си позволи да привлече Шакира на своя страна, която да ни се усмихне с нейната широка усмивка и да ни накара да си купим от оная паста за зъби, която ще ни помогне да заблестим „с един тон по-бели зъби само за седмица”. Може да ни доведе Дженифър Лопез, която да размята коса в такова добро състояние, че всички ние, които също искаме да имаме „красиви и здрави от корена до върха” коси, да хукнем да си набавим съвсем същия шампоан. Може да си позволи да наеме Роджър Федерер за рекламно лице на часовниците си с неговия аристократичен стил и класа и като го гледаш, чак да ти се прииска да вземеш подарък на мъжа си от същия часовник…сякаш той върви в комплект с всички награди на Федерер. Или пък Рафаел Надал като рекламно лице на ония, (няма да им казвам името) спортни стоки…иска ни се като се напъхаме в екипите и като хванем топката и ракетата, да сме такива като него…но не сме… Или пък Джесика Частейн, актрисата, която е рекламно лице на парфюмите на един френски моден гигант с нейната грация, благост в погледа, почти ангелска усмивка и светла коса…и ние искаме да сме точно, ама точно същите, но в повечето случаи не отговаряме на това описание…все по-рядко се усмихваме, все по-изнервени и забързани сме, а косата ни е ръждиво-червена, започваща скоростно да побелява и къдрева. Но пък…дай поне да го видя това нещо…така си казваме…и често тези лица, които са модни икони, обществени личности, спортисти и т.н. си свършват работата…защото търговската марка, за която го правят, може да си го позволи (щях да напиша „си струва”, но не е едно и също и не съм сигурна в това, така че оставих само онова, извън скобите).
И в този ред на мисли, смятам, че търговската марка, (наред с рекламата), си е социално явление, а защо не и феномен, колкото и смело да звучи, с голяма значимост и с голям социален ефект, което ние все повече осъзнаваме и разбираме.
Автор: Румяна Пашова – Павлова
Родена в София, завършила средното си образование в Бургас, а висшето- , специалности „Английска фолология” и „Българска филолофия”. Работила като преводач в Главния щаб на Сухопътни войски на Българската армия и като преподавател по английски език и български език и литература. В момента живее в Пловдив и учи в ПУ „Паисий Хилендарски”, магистърска програма „Управление на иновациите и изследователската дейност”. Омъжена, с две малки деца.
