РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ТЪЛКУВА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.5 АЛ.1 (А) ОТ ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 1988Г. ОТНОСНО СБЛИЖАВАНЕ ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ

Европейският съд е призован да даде отговор на въпрос, поставен от френски съд във връзка с разпоредбата на чл.5 ал.1 (а) от Директива 89/104/ЕИО по делото CELINE SA v. Celine SARL (C17/06)

Предистория:

 Компанията CELINE SA е създадена през 1928 г, с цел дизайн и продажба на дрехи и модни аксесоари. През 1948г. е регистрирана официално търговската марка СELINE, която се подновява непрекъснато през годините до днес.  Преди няколко години, ръководството на фирмата е алармирано, че във Франция се разпространяват дрехи в магазини под същото име от фирма наречена Сeline. Веднага е заведено дело пред Районния съд в Нанси с искане да бъде забранено на ответната страна да нарушава правата на собственика на търговската марка, да преустанови всички действия, представляващи нелоялна конкуренция, както и да бъде наложена глоба за претърпени вреди. С решението си  първоинстанционният съд уважава изцяло направените искания. Селин обжалва като заявява, че използването на името Селин като име на фирма и като име на магазин обслужва различни цели, от тези , които има търговската марка, а именно да отличава стоките и услугите. Освен това се навеждат аргументи, че е невъзможно хората да бъдат въведени в заблуждение по отношение произхода на предлаганите стоки, тъй като СЕЛИН предлага луксозни облекла и аксесоари.

Френският второинстанционен съд решава да отправи питане до Съда на европейските общности дали използването без разрешение като търговско име, фирмено име или име на магазин на знак, който е идентичен с по-ранна словна марка, във връзка с разпространяваните стоки, които са идентични на тези, за които марката е регистрирана, представлява използване, което притежателят на търговската марка може да спре по смисъла на чл.5 ал.1 от Директива 89/104

Решението

За да  обоснове решението си Европейският съд прави цялостен анализ на разпоребата на чл.5 ал.1 т.1 от Директивата, като подчертава, че в случая е много важно да се даде общо тълкуване на термина „използва”.  С оглед на установената до момента съдебна практика по такива дела е възприето становището, че притежателят на регистрирана търговска марка може да възпрепятства използването от трета страна на знак, който е идентичен на неговата търговска марка по смисъла на чл.5 ал.1, когато са налице четири кумулативни условия:

q       Използването трябва да е във връзка с търговската дейсност;

q       Използването трябва да се осъществява без съгласието на собственика на марката;

q       Използването трябва да се отнася до стоки и услуги, които са идентични на тези, за които търговската марка е регистрирана,

q       Използването трябва да засяга или да е възможно да засегне функциите на марката и особено нейната най-важна функция, а именно да гарантира на потребителя произхода и качеството на стоките и услугите;

Деликатният за разрешаване в случая въпрос е дали Селин е използвала това наименование „във връзка със стоките и услугите” по смисъла на чл.5 ал.1 от Директивата. Европейският съд е постановил, че разрешаването на този конкретен въпрос е от компетентността на съответния национален съд (в случая френския), като преди това е дал някои общи насоки за тълкуване на чл.5 ал.1 и по-конкретно на термина „използване”.

Правейки структурен анализ на съответната разпоредба, съдът разграничава две части, които съответно обособяват и различния смисъл, влаган в термина „използване”. В първата алинея на чл.5 под „използване” се има предвид всяко използване с цел отличаване на съответните стоки и услуги, докато в ал.5 вече се говори за „използването на знак за цели, различни от тези за отличаване на стоки или услуги, когато използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или би ги увредило”.

Целта на името на компанията, търговското име или името на магазин не е самото име като такова да отличава предлаганите стоки или услуги. Целта на фирменото име е да идентифицира компанията, а целта на търговското име или името на магазина е да отличи бизнеса, който осъществява компанията. Следователно, когато използването на фирмено име, търговско име или име на магазин е ограничено до идентифицирането на компанията или обозначаване на осъществявания бизнес, такова използване не може  да се възприеме като използване във връзка със стоките или услугите, какъвто е смисълът на чл.5 ал.1.

„Използване” по чл.5 ал.1 ще има, когато третото лице постави знак, представляващ неговото фирмено име, търговско име или име на магазин върху стоките и услугите, които предлага. Съдът е наблегнал и на обстоятелството, че „използване във връзка със стоките и услугите” ще има дори ако върху тях не е поставен знак, но третото лице използва този знак по такъв начин, че се създава връзка между знака, представляващ фирмено или търговско име или име на магазин на третото лице и стоките и услугите, предлагани от него.