Лeгално използване на музика в интернет – част 2

ГЛАВА ТРЕТА – ПРАКТИКИ НА ЛЕГАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА МУЗИКА В ИНТЕРНЕТ

 

В тази глава ще бъдат засегнати съществуващите практики за легално разпространение на музика в интернет. Ще бъдат дадени примерни платформи и сайтове и ще се разгледат недостатъците и преимуществата им.

Съществуват много и различни начини да се слуша музика в интернет и на мобилни устройства – законно, он- или офлайн, платено или безплатно, поединично или в компилации. Ще използваме класификацията на портала за музика в интернет http://www.pro-music.org. Според него музикалните услуги в интернет се делят на:

–   Даунлоуд услуги

–   Абонаментни услуги

–   Услуги, поддържани от реклами

Първичния начин на разпространение е прехвърлянето на самия файл от сайт-магазин за музикално съдържание на компютъра на потребителя или т. нар:

1. Даунлоуд (download) услуги

На сървър в интернет се качва оригинално произведение и посредством сайт или други приложения един главен файл се копира на едно устройство на потребителя и той има правото да го използва за собствени нужди на всичките си устройства. Даунлоудът представлява възможност за единично, офлайн слушане на музика. Ще разгледаме два вида законен даунлоуд в зависимост от това дали са безплатни или платени.

1. 1. Сайтове и платформи за платено сваляне

 Този начин на разпространение най-много се доближава до продажбата на физически носител. При даунлоуда се сваля файл с по-високо качество от тови при стрийминга и видеоклиповете, но отстъпващо на аудио компакт диска.

Без да претендира за изчерпаемост и въз основа на данни от българските си партньори, сайтът http://www.pro-music.org посочва следните платформи за музикален даунлоуд като законни в България:

http://eu.7digital.com/

http://www.emusic.com

http://www.hitbox.bg/

http://www.apple.com/itunes/?cid=OAS-US-DOMAINS-itunes.com

Тази неизчерпателност на изброяването води до неконкурентни предимства за посочените сайтове. Те биват презентирани на такъв официален сайт, като начална точка за сваляне на легална музика, а други легални платформи остават в сянка.

Ще разгледаме две платформи – едната е най-големият пазар на дигитална музика,  другата е първият български онлайн музикален пазар.

1.1.1.  iTunes

Пример за онлайн платформа за продажба на музика е iTunes (изобр.6). Платформата не е уеб базирана, а трябва да се инсталира на компютъра на потребителя. Той има възможността да импортира вече придобитата си музика и филми, правейки iTunes основен плейър. На негово разположение, при наличие на интернет връзка, е магазинът на iTunes, в който могат да се намерят музика, филми, книги, приложения за iPhone и iPad, аудио и видео подкастове.

Потребителят закупува песен по избор и я сваля на компютъра си, като може да я свали във всеки момент и на своя iPhone, iPod или iPad, но за някои функции има лимит на броя компютри, които могат да са оторизирани за даден акаунт. Според общите условия [1]на платформата Потребителят има право да:

– „използва Продуктите iTunes само за лични, нетърговски цели”;

– „по всяко време да ползва Продуктите iTunes на пет компютъра, на които е инсталирано приложението iTunes”;

– „да съхранява Продукти iTunes от до пет различни Профила едновременно на съвместими устройства, като iPad, iPod, iPhone и Apple TV, при положение че всеки iPhone може да синхронизира тона на Продуктите iTunes само с едно устройство, оторизирано за iTunes към съответния момент”;

– „да презаписва аудио плейлиста до седем пъти”. Тук се има предвид записване на компакт диск.

Песните в мрежата на iTunes използват DRM защита на данни.

Има специален клас продукти с по-висока цена и с най-високо качество, предлагано от iTunes (256 kbps AAC кодиране), за които горните правила не важат, а са описани отделно:

„Продуктите iTunes Plus не съдържат технология за сигурност, която ограничава ползването Ви на такива продукти като iTunes, а Правилата за ползване (ii) – (v) не се прилагат за продукти iTunes Plus. Можете да копирате, съхраняване и запазвате продукти iTunes Plus, когато това е оправдано необходимо за лични, нетърговски цели. ”

В iTunes се качва най-вече музика от големите звукозаписни компании като EMI, Universal Music. Но могат да бъдат качени и песни на независими изпълнители, посредством страниците за разпространение на такива, като http://reverbnation.com. Самостоятелни изпълнители не могат да продават директно музиката си в iTunes, тъй като минималните изисквания са да се предоставят 20 албума за продажба, а и има конкретни финансови изисквания.

Платформата е достъпна и за потребители на Windows. Това е първата и единствена засега платформа от световен ранг, която стъпва на българския пазар.

За съжаление, в България няма достъп до повечето световни платформи, поради липса на договори между тях и българските ОКУП, както и поради липса на съгласие на музикалните компании да разрешат използване на територията на страната ни. Това драстично понижава възможността на потребителя да намери и да си купи музика онлайн.

1.1.2 HITBOX

Втората платформа, която ще разгледаме е българска и претендира да съдържа най-новите хитове на поп индустрията. Богата на поп-фолк съдържание, тя е основен източник на легална музика в дигитален формат за феновете на музик. жанр. На сайта на Пайнер се продават само цели аудио и Mp3 дискове или аудио касети. Тези остарели форми на разпространение запазват пазара си поради потреблението на стила музика за слушане предимно в (стари) автомобили или в домакинства, където няма или не се използва приоритетно компютър за слушане на музика.

Друга голяма маса от музикални произведения са инструментали на известни песни, които потребителите могат да използват, за да пеят върху тях  като симбек.

За съжаление, липсват оригинални и актуални заглавия от световния поп, каквато цел си поставя сайтът. На него не присъстват и българската естрадна и поп музика.

Навярно, отговаряйки на търсенето, сайтът предлага компилации от хитови песни на компакт дискове, които са събрани от служителите на самия сайт.

Като цяло прави впечатление, че сайтът не може да предложи голяма гама от музикални произведения и е тясно специализиран в поп-фолк, инструментали и непопулярна музика.

Емпиричен експеримент:

 За целите на това изследване се опитахме да закупим mp3 или друг формат на песента “Paradise” на британската група Coldplay. Резултатите са изложени по-долу:

iTunes – намерихме песента и закупихме на цена 1,29 евро, но поради тромавост и неуредици на софтуера от сметката за плащане бяха взети повече пари и се наложи няколкодневна, макар и много вежлива кореспонденция.

hitbox.bg ; 7digital.com ; emusic.com  – неналична в картотеката;

Amazon MP3, Google Music – достъпни само в САЩ

Алтернативата с незаконен даунлоуд е в пъти по-лесна. След кратко търсене в Google, попадаме на сайта data.bg от където ни трябват 1-2 минути, за да свалим песента (изобр. 8)

Все още няма работеща платформа за директен даунлоуд на популярна световна музика, освен iTunes в България

Опитахме се да намерим песента и в сайта за indie/независими изпълнители[2] cdbaby.com и в резултат бяха открити няколко кавър версии на песента, но не и оригинала. Това е така, защото  групата Coldplay е подписала ексклузивни права с издателите си, заради които тя не може  свободно да продава музиката си на подобна платформа.

Заключение: За потребителя в България, фен на Coldplay и на песента “Paradise”, за да слуша песента на своя телефон например, му остават следните опции:

–   Регистрация и даунлоуд от iTunes с достъп до 5 компютъра и излишни и неясни банкови такси;

–   Закупуване на цял диск, ако го намери в разпространителската мрежа в България и качване на компютър;

–   Или двуминутен безплатен и ненаказан незаконен даунлоуд от сайтове като data. bg

       Даунлоуд „втора ръка”

       Една нова и все още спорна платформа е https://www.redigi.com/.

Тя се основава на „концепцията за първата продажба”, след която се погасяват авторските и сродните права. Потребителите на този сайт могат да свалят програма на компютъра си, която да разпознае дали песните им са закупени легално и да им предложи опция да си препродават песните на други потребители, разбира се, за по-ниска цена, като софтуерът ще ги изтрие от компютъра.

В момента се води дело между компанията ReDigi и EMI Music,

което ще е прецедент в историята на авторското право и ще даде насока дали този вид препродажба ще може да се осъществява. При положителен за платформата изход, ще се отвори ниша за едно цяло ново перо на индустрията.

1. 2. Сайтове за независими изпълнители

В радио и телевизионния ефир, по клубове и т. н. се разпространява най-вече поп музиката. Изпълнителите на такава музика не управляват лично правата си и следват плана на продуцентите си. Тяхната музика се продава най-вече в платени платформи като iTunes, а при някои изпълнители и ексклузивно на една такава платформа. По друг начин стои въпросът със самостоятелните изпълнители и т. нар. indie labels (от англ. Independent labels). Малки неизвестни музиканти могат да се доверят на сайт за независими музиканти, да управляват продажбите им и да ги пласират в iTunes, което, както стана ясно, не могат да направят сами. При тези сайтове музикантите обикновено нямат договор с голям издател и сами качват своето творчество, без задължителни изисквания за качество на музиката. Така на пазара могат да се намерят самопродуциращи се артисти, които не произвеждат качествена музика, но лесно я продават именно на потребители с по-алтернативен вкус.

Ще разгледаме един сайт от този тип или още наричани Content providers. Това е сайтът cdbaby.com (изобр.9)

Сайтът е достъпен от целия свят и има два раздела:

– browse music – „търси музика” – за потребители, които искат да свалят музика;

– Sell your music – „продай музиката си” за независими артисти.

Чрез лесна регистрация, потребителят може да  закупи от публикуваните в сайта песни, които обаче, не включват световноизвестни заглавия, чиито права се управляват от големите компании. Платформата е добро място за хора, които търсят по-различна (а понякога и по-стойностна) музика.

Той е още по-добро място за самите изпълнители, които лесно получават достъп до него, но и до големите платформи за дистрибуция като iTunes. Сайтът дава възможности и за управление на права за синхронизация. Странична дейност е печатът на физически копия – дискове.

Други сайтове като reverbnation.com се специализират повече в услуги за изпълнителите и предлагат възможности за онлайн реклама, намиране на дати за свирене и др.

1. 3. Безплатен даунлоуд

       Технологиите на нашето съвремие позволяват на много повече хора по света да композират, изпълняват и записват музика и видео и да го качват свободно в интернет. Т. е. увеличен е драстично броят на музикантите, но разбира се остава малък процентът от тях, които имат договори и схема за популяризиране от големи или средни продуцентски компании. Малки неизвестни музиканти предпочитат да споделят музиката си, за да увеличат масата си от фенове. Те могат и да продават музиката си, като я качат на собственият си сайт или на платформи за споделяне на музика. Често музиката се предлага за безплатен даунлоуд за mp3 файлове, но са разработени различни платени пакети на различни цени. Например – компакт диск; диск и някакъв мърчъндайз материал – тениски, значки; или пълен пакет – компакт диск, DVD с концерт на живо, колекционерски издания в „само 100 бр. ”, пропуски зад сцената на концерти и др.

Някои по-известни изпълнители, които не са подписали задължаващи договори, също експериментират с цената на музиката си.

Пример:

През 2007г. известната група Radiohead пуска албума си за колкото искат да платят слушателите. Това увеличава популярността на новия албум и на групата. По данни на comScore[3] 62 % от свалилите песента са я свалили безплатно. Останалите са платили средно по 6 долара. Печалбите от свалянията на mp3-ки далече не достигат предполагаемите такива, в случай че даунлоудът беше само платен, но продажбите на материалния албум по-късно многократно надхвърлят очакванията и той достига номер едно и в двете класации – Billboard 200 в САЩ и UK Album Chart, във Великобритания.

1. 4. Сайтове за споделяне на музика

         Прохождащият музикант може да качи музиката си в сайта

http://soundcloud.com (изобр. 10)

На този сайт се споделят всякакви записи – от професионално записани песни, DJ лайф сетове до речи, броудкастове, аудио книги. Сайтът дори има приложение за смартфон, с което можеш да запишеш нещо в движение на телефона си и веднага да го споделиш, като има Facebook интеграция и авторът може да го публикува директно на страницата си в социалната мрежа.

Музикантите могат да създават, използват и интегрират в сайтовете си музикален плейър с тяхната музика.

Авторскоправните отношения на този сайт са уредени директно с потребителя – автор в условията за ползване. Авторът декларира, че каченото от него съдържание е авторско или притежава авторските права за него, като нарушения се регистрират от потърпевшите и незаконното съдържание се премахва от сайта. Веднъж качил законно авторско съдържание, потребителят има пълната свобода да го разпространява безплатно с „всички права запазени” или под някой от видовете Creative commons лицензии.

2. Абонаментни услуги

       Стриймингът е серия от дигитални компютърни файлове, които се изпълняват един след друг директно в интернет пространството, като на компютърa/ устройството на потребителят не се свалят самите песни, а непрекъснато има входна и изходна информация и се свалят части от песента във временна папка. Някои стрийминги са организирани на принципа пиър-ту-пиър (peer to peer) и потребителят „споделя” с други потребители различни части от песента, докато тя е временно на неговото устройство. Без значение как точно е изпълнен стрийминга, основните му характеристики са следните:

–   Може да се слуша само онлайн. Без връзка с интернет музикалното съдържание няма как да се свали временно на устройството и да се възпроизведе;

–   Музиката е с по-ниско качество. За да се слуша безпроблемно музика, тя трябва да е малка по размер, за да се трансферира лесно. Използват се mp3 файлове, като това намаляване на качеството кореспондира и с цената.

В зависимост от различните платформи, се предоставя възможност да се слушат песни една след друга по избор, да се слушат разбъркано, със или без правото да се пропуска песен или подредени по някакъв стил например. Могат да се слушат определен брой песни за даден период и да се заплати такса за период и брой прослушвания. Някои сайтове предлагат и опцията даунлоуд, сами или чрез партньорски сайтове.

Повечето от абонаментните платформи имат и безплатен план, който е лимитиран. Тъй като тези сайтове са смесена форма на разпространение на музика в интернет, ще разгледаме пример в следващата точка.

3. Услуги, издържащи се от реклами

Някои сайтове предлагат на слушателите си безплатно прослушване на музика, като отчисленията за авторите се изплащат за сметка на средства, които платформата получава от рекламни банери и аудио/видео съобщения между песните. При някои форми срещу платен достъп потребителят може да спре рекламите.

Ще разгледаме основните видове такова разпространение на музика.

3 . 1. Онлайн радио

 

Подобно на ефирно радио, онлайн радиото е безплатно. Съществуват онлайн версии на ефирни радиостанции и отделни медии.

При първите програмата на радиото се изготвя от музикалния редактор на радиото и съвпада с тази на ефирната радиостанция. Отчисленията за авторите се вземат на основата на плейлистите, които радиото предава на ОКУП.

При вторите песните се изпълняват една след друга автоматично подредени по зададен стил. Услугата се предлага платено или безплатно, като на потребителите се разрешават различни свободи. Например, ако на някои потребител не се харесва някоя песен, той може да я прескочи. За безплатните регистрации този брой е ограничен до няколко пропускан

3.1.1. Last.fm

Сайтът last.fm  е едно от най-разпространените онлайн стрийминг радиостанции. Потребител с безплатна регистрация може да прехвърли песен до 5 пъти и има пробен период за 50 песни. Срещу  3 долара на месец се предоставя неограничен достъп.

Сайтът предлага опцията, когато е качена песен на някой изпълнител, той да я „припознае” като своя и да започне да получава отчисления.

 

3. 2. Сайтове за видео споделяне

 

Изключително популярни станаха сайтовете за споделяне видео файлове като Google Video¸ You Tube, Vbox7. В тях вече се имплементират и елементи за формиране на социални мрежи и отношения между потребителите. Качените файлове се гледат, коментират, оценяват и т. н. , потребителите могат да общуват помежду си и да казват на своите приятели какво харесват и какво искат да им покажат. Това дава широка чуваемост на музикалните произведения, която в последствие води до повече продажби и посещения на концерти.        Следва преглед на двата най-популярни сайтове за видеосподеляне в България YouTube.com и българският Vbox7.com:

 

3.2.1.YouTube

 

Изобр. 12: Изглед от YouTube.com

Сайтът YouTube (изобр. 12) заслужава да бъде специално разгледан, защото е най-популярният сайт за мултимедийно съдържание и е сред най-популярните сайтове в света изобщо. Според данни от юни 2011 г. Facebook е най-популярния сайт в света с около 870 милиона уникални посетители на месец, а след него e You Tube със 790 милиона уникални посетители на месец и над 100 милиарда импресии[4].

YouTube е сайт за споделяне на видео файлове, като всеки потребител може да гледа качените видео файлове, а всеки регистриран потребител може да качва свои собствени видео файлове. Повечето от съдържанието в сайта е качено от обикновени потребители, но в него вече има и официални видео файлове и канали на музикални компании и изпълнители.

YouTube придобива огромна популярност и е един от първите сайтове, срещу който музикалната индустрия повдига обвинение в делото ViaCom срещу YouTube от 2007 година. Делото е спечелено от YouTube, тъй като те са уважили желанието на компанията да бъдат свалени клипове с тяхно авторско съдържание, а е установено, че ViaCom са качвали самостоятелно видео съдържание с цел придобиване на популярност и основание за съдебния иск срещу YouTube.

Днес YouTube има много добра схема за управление на авторските права. При качване на видеоклип автоматизирана система разпознава, кое авторско видео или музика е качено. Това става благодарение на база данни, събрана от музикалните компании. Те следва да предадат в YouTube копие от музикалния клип, веднага след като го издадат, за да се разпознава и при качване от трето лице в сайта, компанията да имам възможност да се разпорежда с него. YouTube дава три възможности на музикалните издатели, когато бъде качен някой техен видеоклип:

–   да печелят пари от тях;

–   да получават статистически данни за тях;

–   изцяло да ги блокират от YouTube.

Ако оставят клиповете си в YouTube, музикалните компании имат възможността да рекламират безплатно други свои продукти с линкове, фон около видеоклипа и други. На изобр. 6 се вижда реклама и линкове към други продукти от група Coldplay, непосредствено под клипа е дадена възможността за линк към закупуване на албума; както и възможност за преглеждане на другите клипове на VEVO.

Въпреки че оставят съдържанието си в YouTube, някои изпълнители и компании държат клипове, качени от трети лица да се свалят от сайта, за да се генерира по-голям поток през техните канали – ако резултатът в търсачката е един, целия поток от посетители, които искат да гледат този клип минава през канала на компанията издател.

За разлика от iTunes в сайтовете за аудио и видео споделяне може да качи съдържание всеки и да събере дължимите му суми от показването му.

В България има подобни сайтове, поради факта, че не всички клипове в YouTube са достъпни за България, а и не всички изпълнители са качени в този сайт.

3.2.2 VBOX7

Изобр. 13  Изглед от Vbox7.com

 

Алтернатива на YouTube в България е Vbox7. Както се вижда на изобр. 13, на сайта около клипа, който се възпроизвежда, има само рекламни банери, от които сайтът печели.

Съдържанието се качва от потребители и в общите условия на сайта е заложена клаузата, че[5]: „Регистрираният ПОТРЕБИТЕЛ има право да разполага (upload) сървър на ВИ БОКС Потребителско съдържание, върху което е носител на авторски права или е получил правото да го използва и сублицензира на валидно правно основание”. По този начин сайтът избягва от отговорност за каченото нелегално съдържание. При сигнал за нарушение от страна на правопритежателите видеофайлове могат да бъдат свалени от сайта, но не съществува система за изплащане на отчисления и платформата няма договор с ОКУП.

4. Български инициативи

Освен международните сайтове, описани по-горе, съществуват и български алтернативи за легално използване на музика. Това се е наложило поради няколко причини:

–   късно навлизане на международните сайтове като iTunes;

–   липса на каталози с българска авторска музика;

–   текущи промени на законодателството.

Българските инициативи са в различни направления. Оценявайки факта, че българските потребители нямат културата директно да си купуват музика. Пример за това е http://www.musicspace.bg

 

Изобр. 14 Сайтът musicspace.bg

Сайтът е дело на TOXITY GROUP, компания която държи и няколко други сайтове за нощния живот, концерти и др, има звукозаписна рекламна и много други дейности. Основна цел  на сайта е да бъде „ дигитална платформа за разпространение и популяризиране на българската музика в уеб и мобилна среда”. Платформата е част от услугите на М-тел и музиката в сайта се предлага на клиентите на мобилния оператор.

Musicspace предоставя възможност на всички български изпълнители да публикуват на сайта авторската си музика и да получат отчисления за използването й.  Сайтът прави крачка напред и създава собствена телевизия, превръщайки се в активна независима онлайн медия. Репортажите и интервютата на сайта поддържат вниманието върху музикалната индустрия и концертния живот в България и повишават трафика на сайта.

Към настоящия момент се разработва и нов сайт за българска музика онлайн. Той ще бъде дело на новосъздадената от Васил Гюров и още около 50 български изпълнителя организация „Българска музикална асоциация”. Тя планира пускането на сайт, изграден по стрийминг модел и срещу (по-план) 2-3 лева на месец, ще може да се слуша неограничено българска музика.

Подобна платформа ще предостави на българите финансово постижим достъп до легално музикално съдържание, но не е отговор на следните проблеми:

–   липса на  възможен даунлоуд;

–   потребителите ще трябва да плащат две такси и да прескачат между сайтове, за да слушат българска и международна поп музика;

–   дали на платформата ще имат място и неизвестни български изпълнители, неиздавани от продуцентски къщи?

 

След този преглед на видовете дистрибуция на легална музика онлайн и приведените примери, могат да се направят следните изводи:

–   международните платформи за стрийминг и даунлоуд на музика все още не са достатъчно достъпни за България;

–   правят се национални опити за изграждането на такива платформи, но те са концентрирани в жанрове и националност на музиката;

–   потребителите все още възприемат достъпа до музикално съдържание като по право безплатен, а дори и да искат да закупят, много от българите не боравят свободно с разплащателни средства в интернет.

Заключение

В настоящата работа са разгледани защитата на музикалните произведения в международни договори и националното законодателство, същността на управляването на авторски и сродни права в интернет и български и чуждестранни практики.

От изследването на нормативната уредба в глава първа стана ясно, че авторското и сродните права получават защита от края на 19-ти Век, която се увеличава с всеки следващ акт, следвайки развитието на технологичното равнище.

Всяка нова технология дава все по-лесен начин на копиране и пиратство на музикални произведения. При липсата на нормативна уредба това копиране се възприема за законно и загубите, които търпят притежателите на авторски и сродни права са големи.

Последното технологично предизвикателство пред интелектуалната собственост е интернет. Неговият принос за ръст на пазара на музикални произведения, но също така и увеличаването на пиратството е много голям. Дигитализирането на музиката направи възможно копирането на всеки един компютър и моментално разпространение до неограничен брой други потребители.

Международната правна рамка отговаря и на тази технология със серия актове, администрирани от СОИС, СТО или Европейския съюз. Проблем на тази уредба обаче се явява многообразието от актове, различните групи страни, за които се отнасят и различните норми по тях. Нуждата от единен обединяващ документ се усеща и се правят опити за такъв. Последният от тях – ACTA има своите несъвършенства и беше критикуван и в крайна сметка отхвърлен от много страни, които първоначално го бяха подписали, включително Европейския съюз.

Въпреки че България е една от тези страни, стана ясно, че българското законодателство, и в частност Законът за авторското и сродните му права, е адекватно, с високо ниво на защита на произведенията в интернет среда. Проблем за страната се оказва прилагането на този закон, като и в момента продължава масово неправомерно използване на авторски произведения, не само в интернет, без да има взети масови и категорични мерки.

Този факт допринася за нежеланието на потребителите да плащат за музика. Настройката на средностатистическите потребители в България е, че в интернет всичко е споделено и безплатно и след като законът няма достатъчно силно проявление спрямо големите, корпоративни нарушители, значи няма да „хване” и тях.

За да се коригира това поведение, компетентните организации правят национални кампании за популяризиране на защитата на правата на музикантите, но засега те имат спорен успех. Те са строго ориентирани към крайния потребител, подканяйки го да спре да сваля нелегално музика. По наше мнение, трябва да се направят разясняващи кампании, за да разбере потребителят:

–   защо се плаща за авторски права (донякъде застъпено в клипа на „За да има музика и утре”);

–   кой и за какво трябва да получи възнаграждение – разликата между авторски и сродни права. Много потребители мислят, че „музикантът така-и-така си взема пари от участия”. Но често изпълнителят не е и автор и авторът не получава никакво възнаграждение, освен еднократна сума от продуцента.

–   защо и как трябва да плащат заведения, радия, телевизии, онлайн сайтове. Потребителите трябва да започнат да имат самосъзнание, че дори в заведението, част от сметката им е за авторски и сродни права и да не толерират заведения, които нямат договор с ОКУП.

–   какво могат да правят свободно в интернет.

–   не на последно място, да бъдат насочени към легални сайтове, някои от които с много ниски такси или безплатни, издържащи се от реклама.

Разгледаните практики показват слабо насищане с лесни и достъпни платформи за легален достъп до музика в интернет среда. Нужно е разработването на един сайт, който да предлага голям каталог от песни, български и световни хитове, но и непопулярни изпълнители. Най-близо до този модел е iTunes, но сайтът на БМА в проект, би могъл да се превърне в една такава  платформа, която да е лесно и локално администрирана, с по-малко отчисления за посредници и съответно повече печалби за музикантите и/или по-ниски цени.

Описаните проблеми набират все по-голяма актуалност и за музикалния бизнес в България все още съществува опасност да се раздели с много потенциални музикални произведения и формации, поради факта, че в една криза, без каквито и да е приходи от продажби, музикантът наистина „къща не храни”.

Приложения

Приложение 1. ПРОГНОЗА И СТРУКТУРА НА ПРИХОДИТЕ ОТ ПОЛЗВАТЕЛИ ЗА 2012,

http://www.musicautor.org/

Проекто – бюджет на МУЗИКАУТОР за 2012 година
Разходи за управление		Отчет 2011
Трудови възнаграждения,вкл. р-ди за осигуровки, в т. ч.:	534 000 лв.	579 772 лв.
Трудова медицина	1 000 лв.	1 070 лв.
Правни услуги, юридически такси за дела	61 000 лв.	30 610 лв.
Резерв за съдебни дела	50 000 лв.
Съдебни, държавни и нотариални такси	40 000 лв.	3 906 лв.
Счетоводни услуги	40 000 лв.	6 000 лв.
Програмно обезпечаване Cosis, CWR, WID, нова програма, калкулатор	50 000 лв.	11 602 лв.
Разходи за управление (УС, КФК и др. комисии)	30 000 лв.	15 694 лв.
Икономически анализ	3 000 лв.	15 150 лв.
Членски внос CISAC и BIEM	13 000 лв.	6 366 лв.
Общо събрание, годишнина	10 000 лв.	5 425 лв.
PR	0 лв.	5 097 лв.
Мониторинг	45 000 лв.	44 061 лв.
Реклама	5 000 лв.	2 070 лв.
Непредвидени разходи по текущата дейност	10 000 лв.	0 лв.
Всичко:	892 000 лв.	726 823 лв.
Директни административни разходи
Разходи по сградата (кредит, лихви по кредита, данък сгради, такса битови отпадъци, застраховка, банкови такси и др.)	60 000 лв.	186 742 лв.
Дълготрайни материални активи – покупка и ремонти	10 000 лв.	5 035 лв.
Материали (канц. м-ли, рекл. м-ли,офис консумативи, препарати)	14 000 лв.	13 970 лв.
Ел. енергия, вода, топлоенергия	8 000 лв.	6 833 лв.
Телефон	17 000 лв.	17 153 лв.
Пощенски и куриерски услуги	4 000 лв.	4 132 лв.
Охрана	3 500 лв.	2 938 лв.
Поддръжка офис техника и комп. мрежа	12 000 лв.	16 083 лв.
Поддръжка сайт	1 500 лв.	1 335 лв.
Интернет	1 500 лв.	2 414 лв.
Хигиенист	4 300 лв.	4 121 лв.
Квалификация	0 лв.	11 200 лв.
Командировки	40 000 лв.	34 228 лв.
Други разходи, в т. ч.:	12 000 лв.	48 984 лв.
– банкови такси, абонаменти, транспорт, копирни услуги, превод и легализация, представ. р-ди
Непредвидени разходи	10 000 лв.	0 лв.
Всичко:	197 800 лв.	355 168 лв.
ОБЩО РАЗХОДИ	1 089 800 лв.	1 081 991 лв.
ОБЩО ПРИХОДИ	1 088 570 лв.	1 083 732 лв.
БАЛАНС	-1 230 лв.	1 741 лв.

 

 

Приложение 2.

ВИД НА ПОРЪЧВАНИТЕ СТОКИ И УСЛУГИ ОТ ЛИЦАТА ПО ИНТЕРНЕТ (%)
Видове стоки и услуги	2011
	Общо	Мъже	Жени
Храни, напитки и стоки за ежедневна употреба	9.1	4.5	4.7
Стоки за дома (мебели, играчки и др.)	21.7	10.7	11.0
Филми и музика	11.0	5.8	5.2
Книги, списания, вестници или електронни материали за обучение	20.6	11.2	9.4
Дрехи, спортни стоки	52.5	25.1	27.4
Компютърен софтуер и надстройки (вкл. компютърни и видео игри)	9.3	6.7	2.6
Компютърен хардуер	3.6	3.5	0.1
Електронно оборудване (вкл. Фотоапарати)	8.9	5.7	3.2
Покупка на ценни книжа, финансови услуги или застраховки	2.2	1.2	1.1
Пътувания или хотелски резервации	30.4	15.6	14.8
Билети за различни събития	16.0	7.2	8.8
Лотария и залози	13.5	12.0	1.6
Други	11.9	6.1	5.8

Източници

 

Използвани източници:

1. Борисова, В. , „Творческа икономика, културни индустрии и интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
2. Дацов П. , Петров П. , „Престъпления срещу интелектуалната собственост”, изд. Сиела, 2011
3. Костов, А. , „Интелектуална собственост в интернет”, изд. Фенея, София 2012
4. Костов, А. , „Хипотези в авторското право”, изд. Фенея, София 2010
5. Цакова, В. , „Права на артисти изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации”, ИСК при УНСС, София, 2004 г.
6. Цакова, В. , „Произведенията на науката като обект на интелектуална собственост”, Университетско издателство „Стопанство”, София 2009
7. Цакова, В. , „Конструктивно-критичен прочит на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането /АСТА/”, сп. „Икономически и социални алтернативи”, бр. 2/2012 г
8. Owsinski, B. , “music 3. 0”, Hal Leonard Books, Milwaukee USA, 2011
9. Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) , в сила от 25 март 2011г.

Използвани интернет източници:

1. http://www.wipo. int
2. http://europa. eu/rapid/pressReleasesAction. do?reference=SPEECH/12/592,  12. 09. 2012
3. http://www.bamp-bg.org, Българска асоциация на музикалните продуценти, 2012
4. http://www1.bpo.bg/images/stories/acquis/eudirective48_.pdf, 17.10.2012
5. http://www.wto.org
6. http://www.ifpi.org
7. http://www.musicautor.org/
8. http://www.nielsen.com
9. http://blog. prophon.org
10. http://apple.com
11. http://www.comscore.com/Press_Events/Press_Releases/2007/11/Radiohead_Downloads, 01. 10. 2012
    1. http://creativecommons.org
    2. http://vbox7.com
    3. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=17&a1=2405&a2=2416&a3=2418#cont